Специалност ИД е интегративна дисциплина, т.е. ключовото и специалното в това направление за организация на живота ни е, че тази дисциплина дава възможност на обучаващия се в това направление да се докосне до необходимите знания, за да може да бъде адекватен на проблемите, нужни за решаване и ресор на дизайнера. Един истински дизайнер трябва да бъде както художник, така и инженер, както естет, така и философ, търсещ и намиращ…
В програмата на ТУ за ИД са включени всички необходими за целта дисциплини и направления. В художествените предмети е заложено предимно абстрактното развиване на мисленето и уменията, като слабост в този метод отчитам крайно оскъдно малкото часове, което не позволява пълноценно обучение в присъствието на преподавателя и на своите колеги – състудентите. Което налага в по-голямата си част самостоятелната работа на студентите, а преподавателят се превръща в консултант на огромен брой студенти за кратко време.

Тази специалност е предназначена за всички, които обичат да работят, не са мързеливи, рискът за тях е начин на живот, грешката е път, а успехът е нежен полъх за глътка въздух по пътя в битката със самия себе си и условностите на живото ни съществуване.

След като завършат тази специалност, студентите ще знаят какво им е нужно, за да произведат един дизайнерски продукт и къде и как да намерят това, в което още нямат опит.

Не мога да отговоря на този въпрос, защото е опасно да се дават празни надежди. Но мога да кажа от личен опит, че когато човек е безкомпромисен към себе си, желанията и мечтите си и искрено и истински следва повика на сърцето си – успехът е сигурен, каквото и да означава това.

Да бъдат честни, да бъдат всеотдайни, да не си пестят усилията, да не се отказват и да правят множество грешки, като не очакват резултат и награда. Да приемат всяка поставена задача като средство за ставане на по-добър и успешен, защото поемаш риска да се провалиш. Да бъдат свободни – т.е. несъвършени. Съвършенството е Божи дар и то не може да бъде наша цел, само повод за борба. Как уча на всичко това – като ги предизвиквам и провокирам всеки според възможностите си.

И ме изненадаха, и ме научиха. Изненадаха ме тези, които на пръв поглед изглежда, че нямат талант и умения, но когато ги освободя от условията и от задачите, като цел за оценка и подпис и ги призова да изпълнят задачата само заради себе си, т.е. с любов, прецизност и красота – не мога да опиша какъв е резултатът – съвършенство, няма други думи да опиша каква вяра в себе си и желание за работа в този момент завладява цялата природа на неуспешния… Затова се научих никога, никого и по никакъв повод да не подценявам, нито да давам крайни оценки на никого – колега или студент, а да търся в себе си грешката за неуспеха и провала на другия… Имам опит и познания в дадена област, но не знам всичко – това ме предпазва от гордост и дава шанс за общуване и споделяне с другите и така ставаме екип.

По законен път да се изисква всеотдайност и компетентност от страна на преподавателите и повече часове за практика по водещи дисциплини.

Ако наистина това е техният път – да вървят и да изискват, за да получат.