Бях приет 2006-та година и завърших през 2010-та.

Имайки предвид широката база, по която се обучавахме в специалността, вероятността да кажа “да” е голяма (наскоро срещнах колега, който работи като зъботехник…).
Работил съм, и продължавам, в сферата на графичния дизайн и визуалната комуникация.

Да, доволен съм от това, което получих, и което взех. И все пак, не продължих с магистратура, т.е. имаше неща, от които бях и недоволен, и ми се искаше да почна да правя неща “наистина”, а не само да проектирам на хартия.

След толкова години наученото вече е добре смляно и ми е трудно да го видя като дошло от ИД, но може би процесната работа, стъпка по стъпка, и задаването на въпроси: ЗАЩО и КАК.

Имам много ярки спомени от практиката по металолеене, от срещите и работата с доц. Чаушова, проф. Ангелов, доц. Илиев. Часовете по 3D проектиране минаваха неусетно, както и екипната работа.

Не става дума само за материалната база, която всъщност претърпя положителни промени още докато бях студент, а за цялостната атмосфера, която рядко беше насочена и свързана със света около нас. Някои от инженерните и стопански дисциплини бяха неловко адаптирани към нашите хибридни нужди, на моменти дори ненужни.

Представям си идеален случай: ИД има собствена сграда (или етаж), собствена библиотека, достатъчно работни помещения, достатъчно преподаватели и асистенти, за да може да се обърне качествено внимание на всеки.
И не на последно място – осъвременяване на целите на обучението.

Изненадах се още в първите седмици – реално нямаше разлика между това да си ученик и студент. Имах очаквания да бъде по-сериозно, “голямо” дори, в смисъла на обхват на знания, на “хоризонт”.
Изненадах се и колко голям е потокът ни – близо 80 човека.

Като че ли повече поддържам връзката с преподавателите, отколкото с колегите. Това показва и най-големият плюс на специалността – хората, които всекидневно са ангажирани с нея, които аз уважавам, научил съм ценни неща, и чувствам близки по един приятелско-професионален начин.

Няколко са: В първата година доста се забавлявах с Рисунъчен анализ – развих уменията си, и усвоих нови, а и беше доста творческо.
В трети курс, по Ергономично проектиране, научих доста неща – що е то ергономия, персентили, започнахме сериозно и с триизмерното проектиране и като цяло беше доста полезно.

Няколко са: В първата година доста се забавлявах с Рисунъчен анализ – развих уменията си, и усвоих нови, а и беше доста творческо.
В трети курс, по Ергономично проектиране, научих доста неща – що е то ергономия, персентили, започнахме сериозно и с триизмерното проектиране и като цяло беше доста полезно.

Как се шкури гипс…Не, майтапя се.
Едва ли ще мога да назова едното най-важно нещо, но разбрах, че всичко се случва в процес, че е изградено от видими и невидими елементи, които ако си чувствителен към тематиката – виждаш и разбираш.
Малко преди да се дипломирам, научих, че компромисите не са нещо, което искам да правя в житейския си път, и започнах да търся стойностните неща в живота, и да казвам “не” на тези, които ме дърпат настрани.

Конкурсите останаха някак в ученическия и студентския ми живот. След това конкурсите преминаха на лично ниво, а изложбите станаха ежедневие в работния ми процес.

Природата® – неизчерпаем източник на вдъхновение и добър учител.
В последно време доста се интересувам от архитектурни проекти – стават все по-интересни и интегриращи в себе си все повече изкуства, и най-хубавото е, че човек може да живее във и около тези пространства.

“Известният неизвестен” на Магдалина Станчева, изд. Жанет 45
“Art and Physics: parallel visions in space, time and light” на Leonard Shlain
Дао дъ Дзин – Лао Дзъ
фотографски каталог на MAGNUM – който ви попадне, няма да сбъркате
каталози за Логотипи

www.archdaily.com
www.webdesignernews.com/
www.designishistory.com/
www.baubauhaus.com/
www.nytimes.com – защото светът се върти

Да са живи и здрави…Не, майтапя се, пак. Както в една книга пише – “Да са ми живи и здрави козите – от човек повече се очаква!.” Искам да кажа, че лесно няма, грешките са нещо желано, защото от там човек (не всеки обаче) извлича доста поуки.
Мечтите и желанията са за това – да се следват, и в крайна сметка всичко е възможно. Така, че не си слагайте сами спирачки – това е задача на доста хора около вас.