Започнах през 2004-та и почти завърших семестриално през 2008-ма, след което прекъснах. Дипломирах се през ноември 2012 г.

Да, работя, но не бих казал, че е „по специалността“.

Прилагам главно наученото от предметите по 2D и 3D софтуер, Софтуерна ергономия.

Имаше някои интересни предмети – Ергономия, Дескриптивна геометрия, Софтуерна ергономия, Фирмена култура.

1. Крайно недостатъчна подготовка по софтуерни продукти, от които всеки професионален дизайнер ще има нужда в работата си.
2. Прекалено много теоритични знания, които имат малко или никакво приложение на пазара на труда. Малко практика.

Според мен, основната цел на висшето образование е да подготви студента за пазара на труда – като самонает предприемач или добре платен специалист. ИД в сегашния си вид не предоставя тази подготовка. Специалността е по-скоро “индустриален” дизайн – насочен към автомобилостроенето, бялата и черна техника, и др. Както знаем обаче, подобна индустрия засега в България почти няма. Всички бихме искали дизайнерските екипи на Ferarri и Porsche да са тук, но оставяйки мечтите на страна, трябва да се подготвим за реалността. А тя е следната – болшинството от обявите за работа, които намерих след кратка справка в Jobs.bg са за графични дизайнери на печатни продукти, графични и уеб дизайнери, 3D дизайнери за видео игри, както и за дизайнери на потребителски интерфейси (UI/Web designer). Нито една обява за “чист” индустриален дизайнер. ИД има специализация след трети курс (мода / графичен дизайн), но тя е по-скоро “пришита” към основната линия.

Какво предлагам – на първо място, непрекъснат диалог с подходящи български фирми – студиа за уеб дизайн, софтуерни компании, разработващи мобилни продукти или игри, фирми, занимаващи се с интериор и др. Анализиране на техните нужди – какви хора биха им били полезни.
Трябва и цялостно преразглеждане на учебната програма на ИД, взимайки много сериозно предвид изискванията на бизнеса и проучвания на пазара за следващите години. Намаляване до минимум на сухите чисто теоритични знания, за сметка на практическите. Договаряне с фирмите на полу-професионални, но напълно реални проекти, приложими в реалния свят, изпълнени от студенти под формата на курсови задачи, а защо не и дипломна работа. Това дава на младия човек самочувствие, че нещо променя и е полезен, а не само празна оценка в книжката. Тези няколко основни стъпки биха дали наистина ценни знания и биха повишили квалификацията на колегите, а от там и стандарта им на живот. Смятам, че това са напълно постижими промени, и с достатъчно желание от страна на цялата катедра ИД, биха станали реалност.

Да, поддържам тесни лични и професионални контакти с по-голямата част от колегите си.

Ергономия, Дескриптивна геометрия.

Курсовата ми работа по Фирмена култура, заради цялата интересна информация, която трябваше да систематизирам за Nintendo Co., Ltd.

Може би основите на някои полезни софтуерни продукти.

Да направят всичко възможно да разберат как биха искали да се развиват след като завършат. От моите наблюдения, човек се чувства също толкова объркан в края на обучението си, както в началото.

Дори да сте първи или втори курс, представете си, че сте завършили. С какво се занимавате? Каква е мечтаната ви работа? Опитайте 3D графиката, опитайте мода, опитайте дизайн на надуваеми мечки Панда :) Намерете нещото, което ви доставя удоволствие и го правете със страст!