Бях приет като студент в ТУ през 2003 г. и се дипломирах успешно през 2010 г., отне ми малко повече време от планираното.

Да, разбира се, работих по специалноста и преди да завърша. Това ми даде една малка преднина пред другите.

Разбира се. Когато човек знае какво иска е лесно. Има обаче една голяма заблуда, в която студентите и родителите им вярват. Университета не е училище, там никой нищо не ти набива в главата, никой не ти дава образование – ти трябва да си го вземеш сам! Аз взех каквото исках и съм доволен.

Средата в университета и хората, които срещнах там, преподавателите и колегите промениха начина, по който мисля. Да, прилагам наученото от ИД всеки ден.

С много приятни спомени съм от лабораторните упражнения по инженерен дизайн. Имахме много интересни практически задачи, в които прилагахме знанията и въображението, събирахме се на екипи и създавахме нашите “велики” проекти, след което всеки екип показваше направеното, беше много интересно и забавно. Другото важно нещо сега като се замисля е това, че човек научава много и за себе си. Кои са силните и слабите му страни, къде да наблегне, кое да развие повече.

Когато аз започнах да уча в ИД, специалността беше сравнително нова. Имаше предмети и хора, които са с “по-остаряло мислене”, от които обаче има какво да се научи, просто методите на обучение бяха малко остарели.

Предлагам да има по-добър баланс между теорията и практиката. Много често се получава така, че монотонният академичен език не може да бъде разбран от младото поколение и се образува черна дупка помежду им. Теорията би трябвало да се прилага с по-креативни и интересни методи, защото все се пак идеята на специалността е да развива мозъци.
Друго което би било полезно е задачите, които се поставят да решават конкретни и съществуващи проблеми. Нещата, които се правят в университета и потрфолиото, което се трупа – да помагат на завършващите да си намерият по-бързо работа. Конкуренцията е смазваща и времето е ценно и тече все по-бързо – трябва да се използва по най-добрия начин. В началото правиш много грешки, но така се учиш, така изграждаш стил и начин на работа. Няма по-добро място за правене на грешки от унивесритета :)

Хм… интересен въпрос. Погледнато от сегашна гледна точка – това, което беше най-трудно, а именно предметите при проф. Драганов, се оказаха едни от най-ползотворните. Даже ме хваща яд, че не се постарах повече. Много може да се научи от този човек.

Да, подържам приятелството си с колегите, най-вече във фейсбук :) Колегите ми бяха най-готините на света. За съжаление обаче се чуваме и виждаме все по-рядко. Но ако имам проблем за решаване или работа за вършене, винаги мога да разчитам на някой от тях, както и те на мен!

Много са – инженерен дизайн, графичен дизайн, информационни технологи, дескриптивна геометрия и разбира се, моделиране! Любими са, защото те карат да мислиш и научаваш това, което те интересува.

Нямам любим проект, всичи са ми любими.

Начина на мислене, начина, по който се подхожда при решаването на даден проблем.

Да работят, да учат, да мислят, да уважават преподавателите и колегите, да не копират, а да създават. Има една дума, която според мен може да побере цялата мъдрост на специалността и тя е ИНОВАЦИЯ!