От 2006 до 2010 г.

Да, като Дизайнер. Но по направлението “Индустриален дизайн” на специалността, с което завърших образованието си – не.

Определено да.

:) Постоянно ми се случва да прилагам наученото от ИД! На работа – помагат ми придобитите знания за аналитично, абстрактно и техническо мислене, организираност, търпение… все полезни неща; цветоусещането, пластичните техники, техническите умения, които придобих – всичко, за което учих през тези четири години, ми е от полза.

Проектите, които изискваха работа в екип.

Не беше на ниво базата за практическа подготовка – пример: за студенти, живеещи в стая на студентски общежития, а и не само за тях, е кошмар да изготвят проектите си от гипс, кит, фибран и др. материали; а големите чертожни “чаршафи”, които трябваше да се правят, съпътстващи обучителния процес… (въпреки, че това беше и един от най-готините кошмари, погледнато от друг ъгъл :) )

– материалната база – като се обособят достатъчно просторни, модернизирани, добре осветени, проветриви помещения за практическите задачи по специалните предмети;
– практика в реална работна обстановка, за всички студенти от специалността.

През времето, в което следвах там, софтуерните програми за дизайн бяха много слабо застъпени.

С някои състуденти – постоянно и лична, и професионална. Занимаваме се с общи проекти, Nomad people е един от тях. С преподаватели – рядко.

Рисунъчен анализ, Формени категории, Пластични методи и техники – защото, чрез тях и хората, които ги преподаваха открих и развих много свои положителни качества, защото ми бяха приятни и забавни.

Екипните проекти по Въведение в дизайна и Екология, както и Дипломният проект за защита на бакалавърската степен.
Първите, заради предизвикателството да намеря общ език, допирни точки с много различни по начин на мислене колеги, заради освободеността и забавлението, заради постигнатите резултати, които даде екипната работа.
Дипломният проект вече беше сериозната работа – онзи момент, в който трябваше да приложа всичко научено през годините, че и да го затвърдя.

„Етап предпроектен“ , „с едно пипване…“ :) – Не се шегувам, в работата ми, и не само, е много важно всяка стъпка, взимане на решение да се обмисли, да се проучи, да се организира време и ресурс, а „с едно пипване“ – израз, който сам по себе си е много комплициран :), но и не толкова – много често е нужно само това, за да стане дадено нещо – нещо.

Като студент участвах със свои пластики в „Бианале на българския дизайн“, а след като завърших семестриално, получих невероятната възможност да замина на учебна практика в Германия по програма Еразъм. Там успях да се запозная отблизо с цялостната подготовка и реализация на дизайн-продукти, както и да съм част от реална работна обстановка. Това от своя страна ми помогна да се реализирам тук.

Само едничко ще кажа – природата!

Искам да споделя нещо лично – преди да мине успешно приема по специалността си пожелах, истински, осъзнато (тогава още нямах много вяра в уменията си…) да бъда част от този университет, и по-точно да уча тази специалност – ЖЕЛАНИЯТА НАИСТИНА СЕ СБЪДВАТ!

Да са изцяло отдадени, веднъж избрали да тръгнат по този път. Да не се кахърят, ако някой проект, протокол, „20 бързи скици“ и т.н. са останали за нощта преди предаване или „за последния момент“… Просто да знаят, че това си остава за цял живот :) Да са упорити и да се забавляват.