2000-2004 г.

Да.

Има какво да се желае, но за времето това обучение беше най-близо до моите желания за образование от всички съществуващи възможности в България.

По време на обучението си в ИД, се научих да търся и намирам информация в най-различни сфери, да анализирам даден проблем и да намирам най-доброто решение, да експериментирам. Тези неща са неизменна част от процеса за създаване на продукти на всеки един дизайнер, така че ги прилагам и аз.

Хората, с които се запознах. Също така и откриването на неподозирани за мен по онова време дисциплини и сфери от дизайна, които се превърнаха в страст, хоби, професия.
Харесва ми и идеята на тази специалност – да ни научи да мислим като дизайнери, без значение дали продуктът ще е химикалка, самолет, лого или уебсайт.

Имаше доста какво да се желае като учебна база, но виждам, че има прогрес последните години. Условията са се подобрили в тази област и продължават в положителна посока.
Но за мен лично, липсата на връзка и екипна работа между преподаватели и студенти беше най-големият недостатък. Тук имам предвид трудната или невъзможна комуникация на различни поколения, начин на живот и приоритети.
Другият голям недостатък за мен – липсата на връзка с бизнеса и реализация по време на следването и след дипломирането.

От опита ми и като студент, и като работодател в чужбина, имам много идеи, които съм видяла приложени и действащи. Сигурна съм и че много други колеги имат такива. Може би първото нещо – би било хубаво да има система, която да събира и мотивира подходящи хора, в екип, които да работят ефективно за подобряването на специалността. Не само на думи, но с действия. На уебсайта или в социалните мрежи, може да се събират тези идеи, да се обсъждат и след това да се реализират с помощта на преподаватели, бивши и настоящи студенти, администрацията и др.

Според мен едни от най-належащите промени:
1) Процесът на кандидатстване и подбор на студенти
Задължително да се върне кандидатстването и с изпит по математика – за тази специалност се изисква и логическо, и аналитично, и креативно мислене. Изучават се и много и фундаментални инженерни науки, които без базови познания по математика биха направили обучението по ИД фиктивно или неуспешно.
Според мен трябва да има и интервю на кандидатите – колкото по-рано навлезнат в реалния свят, толкова по-добре. Правилно подбраните кандидати са тези, които освен уменията, оценени от изпитите, имат и други необходими качества за тази професия. Мотивацията е едно от основните.
Смятам, че в момента випуските са с прекалено много студенти на брой. Това намалява качеството на образованието за всички приети. Би трябвало да има не повече от 50 човека на година.
2) Връзка с бизнеса
Учебният план трябва да бъде променен така, че да отговаря на нуждите и реалната обстановка в професията. Освен създаването на продукт, дизайнерите да имат познания и опит в реализирането на продукта, намирането на клиенти и проекти, управлението и създаването на фирми и екипи и т.н.
Част от обучението задължително да е в реална фирма, с реални задължения и проекти, в екип.
Специалността да поддържа връзка с фирми и работодатели, които да търсят и наемат студентите по време и след обучението.
3) Подобряване на базата
Работа в екип и доброволчески и други проекти за подобряване на съществуващата база.
Достъп на студенти до зали, където да могат по всяко време да се събират и обсъждат идеи и проекти. Доста лесно за осъществяване, но с огромно значение, според мен.
4) Онлайн обучения
Онлайн система за обучение – платформа, където да има лекции, упражнения, полезни връзки и др. Платформата да бъде част от обучението по дизайн в ИД, но и да има допълнителни материали за желаещите да обогатят знанията си в различни сфери.
5) Международен обмен
От изключителна важност също, според мен. Като се започне със свободното владеене на поне един чужд език. Обмен на студенти за кратък или по-дълъг период, стажове във фирми и/или организации, посещения, участия и организация на международни дизайн събития.

Много неща ме изненадаха, но най-голямата изненада беше може би това, че преди това си мислех, че за дизайна има “правилен начин”, само един. И че в университета ще ни научат на този начин : ) А всъщност всяко едно нещо може да се направи по толкова много начини и много от тях ще са “правилни”. Изненадах се, че работата на инженер-дизайнера ще бъде всъщност именно това да знае всички тези съществуващи възможности, да създава нови такива и най-вече да избира – в зависимост от обстоятелствата, изискванията и т.н. Изненадах се, че не “университетът те учи”, както често е натяквано в обществото ни, ами как всичко зависи само и единствено от студента.

Да, поддържам предимно лични контакти с някои колеги от моя випуск, както и с някои преподаватели от време на време.

Ергономия и инженерна психология. Защото изучават човека и неговото поведение, а всеки продукт, без значение какъв, се създава за човека и ползва от човека.

Дипломният – реализацията на уеб-базирано портфолио и блог на специалност „Инженерен дизайн“ (design.tu-sofia.bg).
Защото е реализиран, работещ и се използва от хора – това би искал всеки дизайнер. Защото ме вдъхнови. Защото имаше нужда и се разреши проблем. Защото покрай проекта опознах някои от преподавателите. И защото има положителна промяна за специалността и в малка част за образованието и хората, които се интересуват от дизайн.

Дизайнът решава проблеми. Един проблем може да бъде разрешен по много и различни начини.
Дизайнът не е за всеки – дизайнерът трябва да има знания, умения и опит в много и различни сфери.
Човекът, като ползвател на продуктите, които се създават, е най-важна част от дизайна.

Бих им пожелала на първо място да се отнасят сериозно към образованието си, да бъдат любознателни, да мислят, да търсят, да задават въпроси, да споделят, да четат, да експериментират. Да не мрънкат и да не се оплакват, а вместо това да намират начини да реализират своите дизайн (или други) проекти. Пожелавам им да бъдат вдъхновени, позитивни и да обичат това, с което се занимават.